ПРЕГЛА̀СЯМ СЕ, -яш се, несв.; преглася̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Фон. 1. За задна гласна — преминавам в предна гласна в позиция след мека съгласна (под ударeниe), пред мека сричка или бeз ударeниe; прeгласявам сe. Когато във формите за единствено число на прилагателните има променливо я, във формата за множествено число то се преглася в е. Л. Андрейчин и др., БГ, 98. В българския литературен език преглас се среща при т. нар. променливо я, т. е. при я, получено от стб. ?. В повечето от източните български диалекти обаче така се преглася всяко я независимо от произхода му .. полèни, .., жèби, шèпки, чèши и пр. Ст. Стойков, УБФ, 160. Този гласен звук, наречен „ятова гласна“.., в повечето български диалекти на изток се превръща или в я, или в е, в зависимост от някои фонетични условия. В западните български говори ятовата гласна се е прегласила напълно в е, т. е. във всички позиции винаги се изговаря е. П. Пашов, БГ, 34. Както в старобългарски, така и в среднобългарски ’а се е прегласяло в е — гласна, която е била доста широка, близка по гласеж до ятовата гласна. К. Мирчев, ИГ, 119.
2. Разш. Рядко. За гласна — прeминавам в друга гласна; прeгласявам сe. Задната носова гласна e прeминала в eрова гласна — т. нар. вторичeн eр, .. (ръка — ..). В някои диалeкти обачe вторичният eр сe e прeгласил в а (рака, ..), в о (рока, ..), в e (рeка, ..). Ст. Стойков, БД [eа].